Инструктор Десислава Дамянова: „Нека да си изпълним дълга, за да може един водач да бъде качествен и той да не допуска грешки, от които да страда нашето общество“

Това е една история, разказана от очите на човек, видял как двама души на име Десислава Дамянова и Ивайло Йорданов от любов, каквато може да бъде тази между брат и сестра,  успяха да съградят партньорство в своето бизнес начинание и захвърлиха настрана настолната работа с мишка и клавиатура. Отдадени на една цел, а именно да създават шофьори по пътищата на България, които възпитават в себе си чувство на отговорност, шофьорски умения и високи знания, свързани със Закона за движение по пътищата.

 От една страна с информационните технологии можеха да постигнат висок икономически и социален стандарт, но от друга страна никога нямаше да чувстват удоволствието от успехите и удовлетворението на постигнатото от курсистите. Богати на житейски опит и добри възпитателни качества в областта на педагогиката и психологията, те успяват да адаптират поколението да възприема визията за безопасното шофиране, което може да стопи негативните статистики на ПТП – та в страната. Подхождайки индивидуално към всеки един от курсистите си, те постигнаха още по голям престиж на автошкола ДАНИКАР, т. е. изградиха цикъл от добре подготвени млади хора, които съзнават рисковете и подхождат отговорно към управлението на автомобила като средство на предвижване, от една страна и от друга курсиста да осъзнае че автомобила който управлява е  оръжие с което може да бъде отнет човешки живот и погубен такъв.

Нека разкажем малко за самите тях.

Деси  е завършила  ПМГ “Акад.проф. д-р Асен Златаров“ Ботевград, Иво ТМЕ  „Христо Ботев“ Ботевград. След това записват специалност „Електроника“ в Технически университет-София. В УНИБИТ завършват две специалности –  „Информационни технологии“ и „Информационно брокерство“. След това се квалифицират към ТУ -София за преподаватели-инструктори на водачи  на МПС.

Фирмата „Даникар“ официално е открита през 2007 г, а   Учебният център към нея, е отворен на 6 януари 2008 г. Основатели са Йорданка Лалчева и нейният съпруг Красимир Кръстев, които започват семеен бизнес, като инструктори на водачи на МПС, още през 90-те години на миналия век. По-късно  Лалчева се оттегля като шеф на фирмата и прехвърля дейността на своята племенница – Деси.

Разбира се всеки би казал, че е лесно да работиш във фирма, която извършва дейост в продължение на 20 години и е постигнала авторитет и форма на обучение от висок стандарт. Да, но не е така, тъй като всяка една фирма, свързана с  тази дейност, трябва да отговаря на все по-строгото законодателство и да се развива в една полезна конкурентна среда, каквато е тази, която мотивира Деси и Иво – да бъдат по-добри в професията си с всеки изминал ден. 

Пред какви предизвикателства е изправена тя, четете в интервюто.

Как решихте да се занимавате с тази отговорна професия?

На първо място – обичам да работя с хора. Нашата работа е свързана с общуване, с контакти и много адреналин. Харесва ми да преподавам , а и от доста време съм в тази сфера  повече от 10 години. Първоначално се занимавах с документация, но работех с инструкторите и курсистите. Така ме привлече професията с нейните неизвестни предизвикателства.

Коя част от подготовката на курсистите е по-важна – теоретичната или практическата?

Преминавайки през теоретичната част – тя създава нагласа за следващата – практическата, да им даде фундаментални знания – каквито са закона и правилата за движение по пътищата, да знаят отговорността ,която трябва да носят, заставайки зад волана.. Практическата част за курсистите е индивидуална. Това означава, че инструкторът трябва да има индивидуален подход към всеки един курсист. Освен, че сме учители, ние повече сме психолози. Знания, които трябва да придобие по теория, курсиста трябва да усвои практичеки навици за управление на автомобила  като развива умение за разпределяне на вниманието и предвидливост по време на шофиране. Защото, следва моментът, когато той сам излиза на пътя.

Как приехте предизвикателството да практикувате тази мъжка професия?

Не бих казала, че професията инструктор е мъжка, защото жените в днешните времена са свикнали да работят  всякакъв вид професии. Професията инструктор е отговорна, както за мъжете, така и за жените. Бих казала, че жените са по-добри шофьори, защото инстинктивно са предвидливи и предпазливи . Мъжете са по-самоуверени относно практическата част, което понякога им изиграва лоша шега.

Каква бе Вашата детска мечта и беше ли свързана с настоящата Ви професия?

Първо исках да се насоча към медицината. Но така се стекоха нещата в живота ми, че просто се пренасочих. Честно казано не бих мислила за детската си мечта в тези  трудни времена, особено сега в условията на тази пандемия от  COVID 19. Мисля, че трябва да гледаме напред и дано нещата да вървят по-спокойно за човечеството. Така или иначе, всеки от нас практикува своята професия, и тя със сигурност има своето достойно място в обществото, нека да се стараем това, което правим да го правим професионално. 

В града има много Ваши колеги. Притеснява ли Ви конкуренцията?

Не бих казала, че се притеснявам.  Всеки има право да избере, къде да отиде да получи свидетелство за правоспособност.  Отнасям се с респект към моите колеги в тази сфера, които я изпълняват с професионализъм и себеотдаденост, както и към тези, които извършват професията отговорно и лоялно.  Бих ги призовала да помислят върху думите  – нашата професия оставя една дълбока следа в обществото. Така, че нека да се стремим, като професионалисти,  да си изпълним дълга, да вложим всякакви сили и енергия,  за да може един водач да бъде качествен и от това да не страда нашето общество.

Какъв е Вашият коментар за тази война на пътя, за тези нелепи катастрофи, на които ставаме свидетели почти всеки ден по медиите?

Визията на България за безопасността на движението по пътищата за периода 2011 -2020 г е „Безопасността на движението е право и отговорност на всички“. Целта, на която е насочена към намаляване на броя и последствията от ПТП – та. За съжаление пътно-транспортните произшествия се увеличават, зад които стои много трагедия. Не мога да кажа, че те са по- малко страшни от вируса  – Covid 19.  Ако ние самите не си наложим да бъдем отговорни на пътя, няма кой да ни наложи. Дори санкциите виждаме, че не винаги дават очаквания резултат. Много често Законът за движение по пътищата е обновяван точно по тази причина, т.е. за покачване на наказателната отговорност на водачите. Независимо от това, че размерът на санкциите за превишена скорост се повишава, има много шофьори, които не ги интересува това. Аз като инструктор спазвам парилата, защото давам пример. Има и един такъв парадокс – много курсисти ме питат, защо ме караш да спирам на Стоп-а?“. От това съм потресена ! И моята задача е да променя мисленето му. На следващо място ми казват „Никой не спазва правилата, защо трябва аз да ги спазвам?“. На тях казвам – „Човешкият живот не се възобновява, както контролните точки“.  Не мога да нося „кръста“ на вината за грешките на правоспособните водачи, защото те са плод на комплекс от качества, които притежава отделната личност – възпитание, характер, знания и умения. Защото на 18 години, когато имат право да се обучават, те идват при нас вече моделирани личности и ние много малко реално може да допринесем за тяхната промяна – с обучението по теория, която си е конкретна материя и практика , която на база личността се учи и надгражда.  Шофирането е действие, но основано на много разум и мисъл, за целта трябва да се ангажираме цялото общество и отговарящите институции. Веднъж се преминава през живота –  трябва да го знаем всички.

Как съчетавате семейство и работа?

Като всички жени във всяка една сфера,  в нашето динамично ежедневие се изисква отдаденост и време. Цяло изкуство е да съчетавам и еднакво добре да се справям със служебните и лични ангажименти. За което благодаря на всички, които ми помагат в ежедневието.

Как ще запомните своите курсисти – като добри и изпълнителни или отегчени млади хора?

Истината е, че тук в Учебния център се случват много хубави неща. Винаги можеш да се забавляваш. Самите курсисти нерядко влизат в различни еуфории. Много са идейни, и като нови водачи са много благодарни. Те са лъчезарни, правят ми постоянно изненади. Открай време има един такъв изказ „Какво ще почерпиш, ако вземеш изпита?“. Изненадвали са ме с балони и цветя, плакати, графити, картички и ред  други невероятни неща. Когато попаднем в задръстване на пътя, го приемаме нормално – разказваме си поучителни и забавни истории. В почивките пием кафе, пазаруваме и си създаваме спомени.

Преди да бъде въведено извънредното положение, средно по колко курсисти сте имали на месец?

На всяка четна седмица започва курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Обикновено в началото на годината е малко по-слаба активността за записване. Летният сезон разбираемо е по-активен. В момента, в който възникна извънредното положение получихме Заповед за преустановяване на дейността, както всички училища. На практика  учебния център в извънредното положение не извършва дейност. Използваме времето за  административна дейност, подготвяне  на нови уроци за учениците. Които ще използваме за провеждане на  занятия по безопасност за движение по пътищата за нашите приятели от училищата и детските градини, които идват за да проведат по различен и нестандартен час. Надяваме се в много близко бъдеще да започнем работа, защото тя ни липсва. Всички курсисти чакат с нетърпение да изтече извънредното положение, и ги призоваваме да използват този период  да научат и да си довършат това, което са започнали.

Как ще определите ситуацията в момента – застрашени ли са малкия и среден бизнес от пандемията?

Истината е, че търпим доста големи загуби. Надявам се това да не продължи прекалено дълго, но някъкси ми се иска да мисля позитивно. Ще цитирам Ли Куан Ю – „Всяка криза има своите причини“.  Затова трябва да спрем, да се огледаме,  да преосмислим философията на живота и да продължим в правилната посока. Към момента нашият бранш не може да се включи към нито една от икономическите мерки.  Дано това не наложи пренасочване на квалифицирани специалисти към други области и в случая промяна на дейността на фирмата. Както е казал    Уинстън Чърчил – „Всяка криза е нови възможности“.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.