След 77 г подвигът на майор Томпсън и 12 герои от Ботевградския край остава незабравим

77 години от разстрела на майор Уилям Франк Топсън, сержант Ник Монро и още 12 партизани и ятаци от батальоните „ Христо Ботев” и „ Васил Левски” бяха отбелязани в местността „Рупата“ над село Литаково днес.

Въпреки дъждовния ден социалисти от Литаково, кметът Пешо Младенов и общинското ръководство на БСП в Ботевград почетоха паметта на загиналите герои за свободата на ботевградския край. Гости на честването бяха Иван Ченчев – депутат в 44 -то и 45-то Народно събрание и Сашо Лозанов от Балгарски антифашистки съюз-Стара Загора.

Уйлям Франк Томпсън е роден на 17 август 1920 г. в гр. Даржилинг, Индия. Той е първородният син на световноизвестния историк Едуард Томпсън, работил в Индия и майка Теодосия Томпсън дъщеря на американски мисионер. В изпълнение решенията на Техеранската конференция на съюзните държави от 1943г. трябва да окажат военна помощ  на балканските народи срещу фашизма, в това число и на българското партизанско движение.   На територията на България са изпратени две английски мисии.Първата  води  големи сражения заедно с партизаните  срещу  първа българска окупационна армия  в района на село Църна трава, където загиват майор Дейвис – ръководител на мисията, капитан Джек и сержант Шейн.

Втората мисия е спусната през януари 1944г. с ръководител  майор Франк Томпсън и  членове: сержант Сетън Уотсън и сержант Кенет Алън Скот. Томпсън слиза с парашут в района на Добро поле , след което с помощта на сръбските партизани  се включва в отряда на Денчо Знеполски.По-късно той пише на своя брат Едуард-„Помисли за балканите и за жизнеността, красотата и смелостта запазени през последните 600 години, донесли на тези народи само бедност, подтисничество и братоубийства. Когато те станат господари на собствената си съдба няма да има време да се разсъждава що е красота. Човек ще бъде поразен от нейното присъствие”  Майорът е преминал специални школи и от 1 септември 1939г. се записва като доброволец в армията. Сражава се  в Либия, Египет и други държави. Владее няколко езика, поддържа радиовръзка с командването в Кайро и насочва  самолети с оръжие, дрехи,обувки , храни и др. за партизаните. За снабдителните акции е използвана английска авиация. В отряда на Денчо Знеполски английската мисия участва в сражения с окупационните войски в района на Ново село, Сливница, Трън, Осоговската планина и др. Връх на  неговия героизъм е оставането заедно с Гочо Гопин в скривалище- тунел в снежна преспа две денонощия в блокада от окупационни войници, като спасява не само своя живот, но и необходимата радиостанция. След боя на връх Тумба мисията начело с Томпсън се присъединява към втора бригада, наброяваща 250 партизани.  В похода от Кална до връх Ком партизанската бригада разкъсва блокади и провежда акции в селата Врана, Дълги дол, Говежда  и други. На митинга в село Дълги дол, след слова на Владо Тричков и Гочо Гопин от името на английските съюзници говори майор Томпсън – вълнуващо, съдържателно и приковава вниманието на хората.Той е високообразован, нравствен и дисциплиниран.В резултат на връзките му с Кайро в Осоговска планина англичаните спуснали със седем самолета оръжие, боеприпаси, храни, дрехи , обувки и пари. В дейността си  майора си служил успешно с топографска карта и компас за определяне  координатите на местонахождението си. На път да се свържат с отряда „ Чавдар”, прославения войнишки батальон” Христо Ботев” с командир Дичо Петров и батальона „ Васил Левски” от състава на втора софийска бригада, след като преминават р. Искър при гара Лакатник, поемат пътя към балкана.В близост до село Батулия в местността ” Марина мъртвина” водят неравен бой с многобройна жандармерия. Загиват 13 партизани, между , които и Дичо Петров, Гецо Неделчев и други.

Труповете на убитите са докарани в с. Литаково и са погребани в  м. „ Калето”/ Братската могила/. Някои от пръснатите партизани са заловени живи  и докарани в Литаково. След жестоки инквизиции са  разстреляни тук на това място. Една група партизани водени от командира на батальон „ Васил Левски”- Никола Лазов, между  които и майор Томпсън, Ник Монро, Канет Алек Скот се приближават към Елешнишкия манастир. На 30 май вечерта партизаните са обградени от жандармерия край с. Елешница. Загиват 10 партизани, а англичаните Томпсън, Монро, Скот и други са заловени живи. Труповете на убитите са докарани в Литаково за назидание и сплашване на местното население, а живите са откарани в Горни Богров. Подлагат ги на разпит в присъствието на немски офицер. Кенет Скот  откарват в София след като превързват ранената му ръка, за да го ползват като радист. Майор Томпсън е докаран в Литаково с офицерска униформа с вързани ръце. По време на разпита майора е говорел на български и е поискал  в ареста да се държат с него като пленен офицер, тъй като България и Англия са в режим на война. До стената е изправен мъж с висок дух. Разпитващия го капитан не се съобразява с правата на пленения офицер, произтичащи от хагските конференции, гарантиращи живота му. Не му дават възможност да се обърне за съдействие към Червения кръст. Литаковци го запомнят за цял живот- млад, висок, светлокос, светлоок с интелигентно лице, подстриган по войнишки. Пред палачите Томпсън заявява, че е военно пленник   и иска да бъде третиран като такъв и да бъде съден от редовен военен съд. Пред общината на зададените му въпроси от капитан Йолов, капитан Стоянов и няколко служители от военното министерство и отправените ругатни срещу англичаните, които „били  дошли в България да помагат на шумкарите да събарят законната власт”,  м-р Томпсън изважда от устатата си отдавна изгаснала лула и казва спокойно на български:

• „ Аз и моите другари сме тук, не за да воюваме  срещу българския народ, а срещу фашизма, срещу който воюват всички прогресивни сили”.

     –  „ За такива думи ние разстрелваме. Давате ли си сметка?” –заканва се Йолов.

     – „ Разбира се- отговаря Томпсън- и съм готов да умра за тях.Щастлив съм , че ще умра заедно с моите бойни другари – българските партизани”.

          Привечер на 10 юни 1944г. от общината извеждат 13 мъже, между  които м-р Томпсън, Ник Монро, още 9 партизани  и ятаците Христо Гурбов от Ботевград и Лазар Стоянов от Скравена, които са разстреляни на

това място- „Рупата”. Погребани са по- нагоре в  м. „ Калето” – Братската могила.

         С разстрела на м-р Томпсън се прекъсва една младежка мечта, устремена към научна дейност и хуманизъм .

Франк Томпсън е убеден, че фашизма трябва да бъде унищожен. Той вярва, че целта на войната е да наложи един нов по-свободен световен  ред , а не да защитава стария и прогнилия.Томпсън е един талантлив апостол на интернационализма, това е новия Байрон за България, дошъл да се сражава и да  умре за свободата на един далечен народ. Село Литаково става неговия последен дом.

          Дали днешното съвремие  е такова , каквото го искаше този английски герой .

          Днес живеем в свят, за който дори не сме допускали, че може да съществува през 21 век.  Бедност, клошари, житейски трагедии, висока смъртност,необразованост, бягство от родината за търсене препитание и по-добър път в живота, все по-засилваща се поляризация , висока престъпност и невиждана корупция разяждат обществото.

          Обстановката става все по-тревожна, по драматична.Все по-често се задава въпроса „ Ще оцелее ли човечеството ? Изостря се социалното неравенство в световен мащаб. Мигрантската  вълна тревожи цяла Европа и това е неслучайно.Тероризмът се превръща в ежедневие, агресията в стил на поведение. Ясно е, че действащите европейски ценности не са достатъчно правилни и  е наложително  тяхното преосмисляне.Необходимо е да се проявява повече  разум, справедливост , човечност.

          В чест на  паметта  на Франк Томпсън за преклонение на гроба  са идвали негови близки: майка и брат , от британското посолство, познати и близки на неговата любима. Майка му Теодосия Томпсън  при посещението си през 1947 година заключава:

„ От кореспонденцията , която водехме с него знаехме колко много Франк обикна своите български другари, земята и природата ви. Срасна се с историята на вашия смел народ и даваше най- висока оценка на неговата борбеност и жажда за свобода. Накрая загина с вдигнат юмрук  за величавата кауза на този народ и остана  завинаги да лежи в неговата героична земя, заедно със своите другари. Това беше неговия избор. Аз само прибавих шепа пръст от Англия към неговия последен дом. Така той остава завинаги с  Вас”.

          В България Франк Томпсън е обявен за герой.

          На 29 юли 1946г. българското правителство награждава с два ордена” ЗА НАРОДНА СВОБОДА” и” ЗА ХРАБРОСТ”.      

          На 29 август 2013г. легендарната рок звезда Роджър Уотърс поднесе венец на гроба на м-р Томпсън. По негово желание , усамотен 20 минути, отдаде почит към паметта на героя- антифашист, офицер от въоръжените сили на Великобритания и неговите български другари.

 Публикуваме един стих от тетрадките, намерени в раницата на майор Томпсън:

„ Над гроба ми недейте плака тъжно,

а радвайте се , радвайте се с нас,

най-много от живота ние искахме,

но най-готови бяхме в жертвен час”

   ДА БЪДЕ ВЕЧНА И НЕУВЯХВАЩА СЛАВАТА НА ГЕРОИТЕ!

                                              ПОКЛОН!

 ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ТЯХНАТА СВЕТЛА ПАМЕТ!