Парламентът отхвърли със 125 гласа Габровски за премиер. Вижте кои бяха кандидатите за министри

Парламентът отхвърли със 125 гласа номинацията н проф. Николай Габровски за премиер. „За“ неговата номинация бяха 113 депутати , „против“ – 125, без „въздържал се“.

Това почти със сигурност означава, че отиваме на избори, защото вероятността да се състави правителство с някои от следващите мандати е минимална.

Правителството с мандат на ГЕРБ – СДС бе подкрепено от ГЕРБ – СДС (67 гласа), ДПС (35 гласа) и „Български възход“ (11 гласа).

Против гласуваха групите на „Продължаваме промяната“ (53 гласа), „Възраждане“ (27 гласа), „Демократична България“ (20 гласа) и БСП (24 гласа).

Независимият Явор Божанков също гласува „против“.

Нито един народен представител не се въздържа, само двама депутати отсъстваха от залата.

Дебатът днес показа, че БСП е готова да разговаря с бившите си коалиционни партньори, въпреки че отношенията им са силно обтегнати заради силовото прокарване на промените в Изборния кодекс и геополитическите различия.


Структурата и съставът на Министерския съвет няма да бъдат подлагани на гласуване, след като кандидатурата не беше подкрепена, процедурата е изчерпана, обясни председателстващият заседанието Йордан Цонев.

Сутринта в залата се регистрираха 228 народни представители, което за малко породи надежда, че правителството може да има, тъй като тогава то би минало със 115 гласа, колкото са тези, които го подкрепят. При гласуването обаче се оказа, че отсъстват на практика само двама народни представители.

Пред депутатите кандидат-премиерът представи като свои приоритети целите, записани в програмната декларация, която от ГЕРБ разпространиха от негово име преди няколко дни.

Тук влизат:

– разработване на Закон за държавния бюджет за 2023 г., съдържащ пакет от антикризисни мерки;

– постигане на политически и обществен консенсус за конституционни и законодателни промени в областта на правосъдието и борбата с корупцията;

– възобновяване на усилията за приемане на България в Шенгенското пространство;

– подготовка за присъединяване на България към Еврозоната през 2024 г.;

– постигане на енергийна независимост;

ускорена модернизация на въоръжените сили.

Скоро след като Николай Габровски обяви състава на проектокабинета си, от БСП потвърдиха, че няма да го подкрепят. „Не ни интересуват имената в предложения кабинет, защото зад него прозира моделът на ГЕРБ, срещу който ние борим 6 години„, заяви Корнелия Нинова.

„България не е просто на кръстопът, а пред пропаст … Моето желание бе да се откъснем от тяснопартийното и конфронтацията, и да се премине към тясноекспертното и професионалното … България има нужда от работещо правителство и работещ парламент. Това е най-сигурната антикризисна мярка“, заяви Габровски пред народните представители.

И ги предупреди, че ако пропуснат шанса за това, който имат сега, ще оставят страната „в ръцете на случайността и задкулисните договорки“. Кандидат-премиерът разказа пред пленарната зала и известната притча за цар Соломон, който разрешил спора между две майки за едно дете, подчертавайки: „Нека любовта към България днес надделее“. 


На трибуната го председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова – Тя оцени проектокабинета като „послание за необходимост от компетентно управление“, което „не отваря нови рани в обществената тъкан, а ще се опита да лекува старите“. „Днес ще подкрепим истински, а не въображаем А отбор на България“, декларира Атанасова.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ разкритикува ГЕРБ-СДС, че не са положили достатъчно усилия, за да осигурят широка подкрепа за проектокабинета. По думите му, най-лесно в тази ситуация за ДПС е да отхвърли предложеното правителство, което би довело до нови предсрочни избори. „Ние от ДПС смятаме, че нямаме право на това … Съдбата на държавата ни изисква своите компромиси. И ние правим огромен компромис. Искаме да дадем шанс кризите да бъдат разрешени. Нямаме право на друго поведение“, обясни мотивите на партията си Карадайъ.

Той предупреди, че се намираме в „критична точка на историята на страната“, и призова колегите си депутати да бъдат „смирени в името на по-висши цели като бъдещето на страната“.

„Виждаме как за пореден път, когато очаква тежък мач, г-н Борисов отказва да излезе на терена“, констатира в отговор Андрей Гюров, който води депутатите на ПП. Този отказ, според Гюров, означава, че няма кой да носи политическа отговорност за проектокабинета. Той припомни печалната история на т.нар. експертни правителства –  кабинетът „Беров“ и кабинетът „Орешарски“. Гюров прогнозира, че местните избори през 2023 г. са голямата задача на правителството на Габровски, за да може „статуквото да запази своите феодални владения“.

Ангажиментът на Габровски за еврозоната пък предизвика гнева на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. „Имаме сериозни и непреодолими вътрешни и външнополитически разминавания (с кандидат-премиера – бел.а.)“, заяви той. И използва случая, за да заяви, че няма да подкрепи и нито едно друго предложение за правителство в настоящия парламент. По думите му, различията между ГЕРБ-СДС и ПП например са по-скоро личностни, а не идеологически. „Новите избори са решението и изходът от политическата криза. Един насилен кабинет само ще я задълбочи“, смята националистическият вожд.

БСП също отказа подкрепа за проектокабинета. Соцлидерът Корнелия Нинова обяви, че пред политиците стоят две задачи – да продължат борбата с паралелната държава и да преведат България през кризите. Според Нинова възможностите за постигане на тези задачи са във втория и третия мандат за правителство. Тя заяви готовността на левицата да участва в разговори в рамките на тези мандати.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов изтъкна, че кандидатурата на Габровски не върви с ясна диагноза за проблемите на страната, нито с ясно лечение. По думите му, десницата не може да подкрепи кабинет на ГЕРБ-СДС, при това подкрепян от ДПС, без първо да се проведе разговор защо България е затънала в дълбока корупция през 12-те години на доминация на герберите. „Не виждаме в състава (на кабинета – бел.а.) ресурс за онези дълбоки промени, от които България има нужда … Нашата теза е, че точно защото е трудно, точно защото имаме политическа криза, ние трябва да си поставяме високи цели“, обясни Иванов. Той отхвърли и опита на Габровски да привлече помощта на ДБ с обещания за реформа в съдебната власт, включително и в прокуратурата. Десният лидер напомни, че докато кандидат-премиерът е поемал такива ангажименти, хората на Борисов са мълчали.

От името на БВ Стефан Янев поздрави ГЕРБ за избрания от тях кандидат за премиер. Той подчерта, че е дошло времето политическите сили да дадат възможност за изява на надпартийни кандидатури. Затова БВ ще подкрепи номинацията на Габровски. В същото време, Янев заяви, че няма политическо споразумение за правителство и съответно остава неясно кой ще носи политическата отговорност за него. По тази причина БВ ще отхвърли структурата на кабинета и министрите, предложени от Габровски.

Кои бяха кандидатите за министри в проектокабинета:

Министър-председател – проф. Николай Габровски;
Заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз – Малина Крумова;
Заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието – Миглена Тачева;
Заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите – д-р инж. Меглена Плугчиева ;
Министър на финансите – Маринела Петрова;
Министър на вътрешните работи – д-р Благородна Макева;
Министър на отбраната – Атанас Запрянов;
Министър на външните работи – Драгомир Заков;
Министър на икономиката и индустрията – Мартин Дановски;
Министър на регионалното развитие и благоустройството – Добромир Симидчиев;
Министър на транспорта и съобщенията – Прошко Прошков;
Министър на труда и социалната политика – д-р Събина Събева;
Министър на здравеопазването – д-р Благомир Здравков;
Министър на образованието и науката – проф. д-р Славчо Томов, д.м.н.;
Министър на културата – Ириней Константинов;
Министър на земеделието, храните и горите – Васил Грудев;
Министър на иновациите и растежа – Милена Стойчева;
Министър на електронното управление – Красимир Симонски;
Министър на енергетиката – Николай Павлов;
Министър на туризма – д-р Мартин Захариев;
Министър на младежта и спорта – инж. Борил Кръстев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *