На 24 май: Интервю с г-жа Николета Иванова – преподавател по български език и литература

По повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност екипът на Botevgrad.NEWS реши да направи интервю с г-жа Николета Иванова – преподавател по български език и литература в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“.

– Г-жо Иванова, днес честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. С какви чувства посрещате 24 май?

– Радост, гордост, вдъхновение. 24 май е един от моите специални дни в годината, защото е празник на словото. А словото е живот и светлина. От дете обичам думите, обличам ги в красиви багри и се радвам на тяхното въздействие. Чувствам празника като мой личен и защото съм избрала да вдишам първата глътка въздух на 11 май, а в живота няма нищо случайно – Денят на светите равноапостоли и просветители, създатели на първата славянска азбука, разпространители на християнството и съпокровители на Европа за пръв път се чества на 11 май през 1851г. и така чак до 1916г.

– Какво значение носи 24 май за българския народ и за националната ни идентичност?

– Ако следвам тривиалната реторика може би трябва да отговоря: самочувствие от това, че сме българи и „че ний сме дали нещо на светът“, но аз не бих затворила българската следа само в едно единствено „нещо“. И тук ще си позволя да цитирам големия Георги Марков, който с възхищение от магията на родния език споделя, че „посредствеността винаги се е опитвала да удави онова, което стои вън от нея. Щастие е, че рядко е успявала, защото както историята ни показва, от посредствеността нищо не е останало, а онова продължава да живее.“ А „онова“ за мен е българският дух. Несломим и непобедим. Устояващ на изпитания и пребъдващ през вековете. Затова 24 май е ден, в който духът се пробужда, ликува и се издига над материалните дребнотемия. Празник, в който бягаме, или поне се опитваме да избягаме от посредствеността. Защото дори когато не е имало българска държава, словото е било нашата държавност.

– На този ден почитаме и светите братя Кирил и Методий. Според Вас дали им отдаваме необходимата почит по принцип, не само на днешния ден?

– Няма еднозначен отговор на този въпрос и тук отново се връщаме на темата за посредствеността. Почитта и жаждата за познание са въпрос на личен избор и световъзприятие и трябва да бъдат почувствани като потребност. Останалото е позьорство, родено от егото. Мисля, че красивото българско слово трябва да се възпитава и ревностно да се брани. Така ще отдаваме всеки ден своята почит към делото на първоучителите ни.

– Според Вас, дали осмисляме посланието на празника или го приемаме като просто един почивен ден?

– Отговорът на този въпрос се съдържа в горния. Всеки човек има различни потребности и в зависимост от тях осмисля и посланието на празника по различен начин.

– Песента „Върви, народе възродени” на Стоян Михайловски химн ли е само или и посока, българска посока?

– Химн, който показва посоката на българите, имащи уши да чуят. Самият глагол „върви“ указва посоката, която е единствено и само „напред“. А всяко движение води до промяна с вярата и надеждата, че бъднините ще са по-светли.

– Как ще коментирате преименуването на празника през 2020 година от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“?

– Предполагам, че този акт е свързан именно с желанието за отдаване на почит на светите братя Кирил и Методий и необходимостта от повишаване на националното ни самочувствие, което често бива разклащано от свои и чужди.

– Малодушна ли е българската интелигенция в момента? Има ли кой да поведе народа ни към „светли бъднини”?

– Малодушието е черта на характера, която може би всеки от нас притежава в по-голяма или по-малка степен. Когато стане въпрос за отстояване на принципи обаче, малодушието трябва да бъде заменено с решителност и дори дързост. Още от времето на Възраждането „лудите глави“ на интелигенцията са пробуждали и отваряли очите на малодушните. Времената днес са „интересни“ и предполагат също толкова убедени и вярващи в мисията личности, които да ни превърнат отново в държава на духа. А това означава държава на знанието, доброто и справедливостта. Прекрасни думи, но дали осъзнаваме какво стои зад тях? И колко труд за умовете и сърцата на младите са необходими, за да се изпълнят със съдържание. Вярвам, че има достатъчно млади хора, които са готови да жертват личния си комфорт за тази кауза и да покажат светлината в тунела. Всъщност този процес освен много труден, е и много бавен, но вече се случва на различни нива. В последните години определено в България се наблюдава културен подем и Ботевград не изостава от него – четящите и пишещите не са малко, а театралният салон винаги е пълен.  А най-обнадеждаващо е, че много от тях са в училище – млади хора, които са промяната „към светли бъднини“.

– На този ден празнуват и учителите, просветните, културните и читалищните дейци. В тази връзка, каква е ролята на учителя по български език и литература в образователната система и какви са неговите отговорности?

– Да провокира критичното мислене у своите ученици. Да ги научи да умеят да търсят, извличат и анализират информация, като изразяват собствена позиция. Да ги мотивира да развиват своите заложби, като смело ги представят пред публика. И разбира се да възпита у тях не само езикова, но и житейска грамотност. Учителят трябва да умее да вдъхновява, но и да съпреживява емоциите на своите ученици, които понякога са доста бурни. Защото той е посредникът между света на възрастните и света на децата. Много ми се иска да събудим у тях по-голямо желание за четене, което бе детронирано от съвременните технологии. Въпреки това, всеки контакт с литературата и изкуството, та дори той и аудио-визуален, е обогатяващ и провокиращ мисленето.

– Спомняте ли си вашите учители?

– Всеки един от тях. Поименно и с конкретни събития. С някои от тях днес дори сме колеги. Моята учителка в началното образование Иванка Стефанова, мир на праха и, все казваше, че ще стана космонавт. Е, не успях да оправдая доверието и, но пространството извън орбита ме влече, та макар и метафорично. (смее се). Определено случих на учители. Надявам се моите ученици след време да споделят същото и за мен, макар че и сега някои от тях ми отправят изключително мили думи, което ме вълнува дълбоко. Това е най-ценната награда. Обичта на хората, без значение каква е професията, която практикуваш.

– Като учител по български език и литература, смятате ли, че ценим нашата писменост?

– За съжаление недостатъчно. Факт е, и то тъжен, че учениците предпочитат и владеят по-добре англйския от българския език. Неологизмите, които все повече използват в своята лексика, и неглижирането на книжовноезиковите норми водят до обезценяване на родния език. А той е изключително мелодичен и богат в езиково отношение. И цветен, и пъстър, разбира се.

– Какви са вашите пожелания към колегите Ви и, съответно, към учениците по случай 24 май?

– Да правят верните за тях избори, като се вслушват в сърцето си. Да обичат – безрезервно и безусловно. Да вярват, че по-доброто предстои. Мислите, които материализират в думи, да бъдат толкова прекрасни, че да изпитват радостта от живота. Да бъдат!