Общински духов оркестър ще отбележи 124 години от рождението на Дико Илиев

С изпълнения на няколко от най-популярните произведения на Дико Илиев Общински духов оркестър Ботевград ще отбележи 124 години от неговото рождение.

Събитието ще се състои от 11:00 часа на 15 февруари (вторник) – деня, в който през 1898 г. в село Карлуково е роден големият български композитор, музикант и диригент.

Пред Народно читалище „Христо Ботев 1884“ ще прозвучат някои от най-известните произведения-емблеми на родоначалника на жанра хора за духов оркестър.

Още от малък Дико Илиев проявява интерес към музиката.  Сам изработва върбова свирка. Когато е на 11 години за първи път чува звука на музикалния инструмент флигорна и от този миг мечтае да свири на нея. През 1911 г. Дико Илиев става музикантски ученик във военния духов оркестър на 16-ти Ловчански полк  в  град Орхание – дн. Ботевград. Тогава е на 13 години. Започва да се учи на тромбон, тъй като местата за флигорна са заети. Още след петия месец показва умение и талант  и е включен да свири в оркестъра. Известен е случаят, когато малкият Дико пише върху черната дъска ноти на своята първа творческа мелодия.  Диригентът на оркестъра строго пита, кой е написал нотите и дали, ако се изтрият може да ги напише отново. Дико Илиев си признава, изтрива написаното и повторно нанася нотите на петолинието. Получава заслужена похвала.

При избухването на Балканската (септември 1912 – май 1913)  и Междусъюзническата война (от  юни – юли 1913 г.) Дико Илиев заминава за фронта с военния оркестър на 16 –ти пехотен Ловчански полк.  След кратък мирен период през отктомври 1915 г. България е въвлечена в Първата световна война. Дико Илиев трябва да бъде уволнен след 4-годишна служба като музикантски ученик, но той е задължен да остане в полка и да тръгне с него отново по бойните полета.  На Серетския фронт, през 1917 г. написва първото си хоро за духов оркестър с името „Искърско хоро“.  Когато полкът е в Македония, Дико Илиев среща случайно баща си  – момент, запазен от една стара снимка. След края на ПСВ Дико Илиев се завръща в родното си село Карлуково. През пролетта на 1919 г. се явява на изпити във Военното училище в София. Представя се успешно и влиза в състава на училищния оркестър. Този оркестър заедно с Гвардейската музика образуват сборният симфоничен оркестър на Софийската народна опера. В неговия състав Дико Илиев свири в оперите «Кармен», «Травита», «Трубадур» и др.   

През 1920 г. Дико Илиев създава семейство. Заедно със съпругата си Анастасия се завръща в родния си край, защото средствата в столицата не достигат. След кратък престой в село Карлуково, става писар в село Войводово. От 1922 г. до 1930 г. живее в с. Букьовци – дн. гр. Мизия. Занимава се със земеделие, но не прекъсва с музиката. Свири с любимата си флигорна на сватби, кръщенета, панаири и сборове из Оряховско и Белослатинско.    Това е период, когато Дико Илиев популяризира духовата музика сред населението, запалва интереса и обичта към духовите музиканти. Създава и ръководи духови оркестри в Букьовци – 1928г. (Мизия), Селановци и Комарево. Композира хората “Букьовско”, “Еленино”, “Грънчарско”, “Веселият Иванчо”. Те са мелодични и лесни за изпълнение.

Пред  1931 г. народният композитор идва в Оряхово. Постъпва като музикант баритонист към духовия оркестър на  3-та жандармерийска дружина,  настанена в града от 1929 г. Сега той написва творбите “Зиг-заг”, “Селски въздишки”, “Майски цветя”, “Оряховска идилия”. През 1935 г. умира дъщеря му Александрийка. От бащината мъка се ражда хорото “Александрийка.

     От 1936 до 1938 г. Дико Илиев е на служба в  Софийския военен оркестър с капелмайстор Иван Касабов. После отново се връща в Оряхово. Свири във военната музика и същевременно е щаб-тръбач на възстановения 36-ти Козлодуйски полк. Благотворно влияние му оказва диригентът Александър Вейнер – чех по прозход. В тези години създава нови десетки музикални творби, между които и обичаното от всички “Дунавско хоро”(1937 г.).

По време на Втората световна война Дико Илиев е на фронтовете заедно с войниците на 36 – ти пехотен Козлодуйски полк. Събитията, отразени в душата му водят до композирането на музикалната композиция “Народно ехо”. След войната Дико Илиев  основава Оряховското професионално околийско дружество на музикантите. Организира 19 професионални музикантски групи. През 1948 г. е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на полковия оркестър. Продължава да композира. От този период особено известен е маршът “Сливенци при Драва”, с който дълги години радио София открива своята програма.

Дико Илиев достига звание капитан, създава Детски музикални школи в Оряхово (1956)  и  Мизия. След разформироване на полка е диригент на основаният през 1957 г. Оряховски духов оркестър към читалището. Пенсионира се през 1958 г.

Музикалното наследство на Дико Илиев наброява 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери. Всички те се изпълняват от духови оркестри. Свирят се  от много професионални и самодейни състави. Произведенията му могат да се възприемат като народна музика, защото творчеството му е синтез на народното и модерното звучене.

Източник: Исторически музей град Оряхово

д-р  Евгения Найденова