77 г от разстрела на партизани и ятаци в м.“Брезовица“ отбелязаха днес социалисти от община Ботевград

„Днес се навършват 77 години от гибелта на 18 достойни синове и дъщери на Майка България, от Ботевградския край. Тук сме за поредна година – пред Братската могила в Рашково, за да сведем глави и да се преклоним пред саможертвата и героизма им. Днес повече от всякога трябва да отстояваме българщината и националните интереси – така, както те го направиха преди 77 години“. С тези думи председателят на Общински съвет на БСП-Ботевград Николина Цолова откри възпоменателното събитие.

То се състоя с участието ма Общински духов оркестър, с което събитието придоби още по-голяма тържественост. За това Николина Цолова отправи благодарност към диригента Иванка Савова и към музикантите, които въпреки лошото време изпълниха родолюбивия си дълг.

Доклад за събитията през март 1944 г представи Ваня Микова – от Общински съвет-Ботевград.

Заставайки пред този величествен Паметник-костница, където са погребани избити шестнадесет партизани и ятаци от селата Рашково, Литаково, Радодина, Игнатица и Новачене, ние техните потомци свеждаме глави пред техния подвиг. Всичко случило се през студените мартенски дни не е случайно, а е добре организирана акция на тогавашната фашистка власт.

 Подкрепата на съпротивителното движение и борба е повсеместна, участва почти цялото население на село Рашково. Нашият Балкан е не само център, но и най-сигурното място за закрила на нелегалната работа в почти целия Ботевградски район. Рашково е най-безопасната база на партизанския отряд „Чавдар” през периода 1941-1944 година до злокобната нощ на фаталния 13 март 1944 г., когато 780 жандармеристи, полицаи и агенти блокират селата Новачене, Литаково, Радотина, Рашково и Игнатица. Училищната сграда на с. Рашково е превърната в полицейски участък и до обяд са доведени арестуваните 251 рашковци. Заподозрените са жители на селото и околните махали.

 Арестуваните са подложени на нечовешки мъчения и жестоки побоища. В продължение на два дни и нощи, агенти и жандармеристи чрез изтезания се опитват да изтръгнат признания за дейността на партизанския отряд, техните помагачи и ятаци, за нелегалните дейци на партията.

На 14 март, на свечеряване, полицията подкарва част от арестуваните към щаба на жандармерията в село Литаково. Полицаите там са по-опитни и обиграни при мъченията, разполагат с по-съвременни средства за изтезания. На петия ден след акцията, полиция и агенти след като са убедени, че няма да получат никаква информация от арестантите, решават, че 12 от тях трябва да бъдат разстреляни, без право на съд и присъда, при изсцениран опит за бягство – 11-сет мъже и една жена, 7 са рашковци, 2 са от Новачене,  по 1 от Литаково, Радотина и Игнатица.

Преди 77 години на същата дата 17 март 1944 година, полицейският фелдфебел, на развиделяване с фенер в ръка, застава на вратите на училището в село Литаково и започва да чете имената на нарочените за бегълци.

В най-усойното място в Литаковския Балкан, местността Брезовица, където фашистките палачи смятат, че непристъпното място ще запази злокобната тайна. Решено е – РАЗСТРЕЛ. Изправят ги на върха на 100 метрова отвесна скала. Тогава се чува командата „ОГЪН”, но се случва чудо, чуват се изстрели, но никой от скалата не пада, т.е. войниците не стрелят по обречените, а във въздуха. Следващ изстрел същото, войник припада и офицерът ги заменя с кръвожадните жандармеристи. Още с първия залп от високата скала политат 12 орли като простреляно ято, но не и към пропастта, а към своето безсмъртие. Така, гледайки смъртта право в очите, загиват 12 безстрашни синове и дъщери на ботевградския край. Това са:

1.         Димитър Павлов Цветков – 30 годишен.

            Роден в с. Рашково, партиен секретар на селото.

2.         Иван Пешов Михайлов – 42 годишен.

            Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”.

3.         Иван Петков Наков – 48 годишен.

            Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”.

4.         Васил Иванов Буджашки – 47 годишен.

            Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”.

5.         Драган Вутов Дилов (Вутето) – 36 годишен.

            Роден в с. Рашково, участник в Гражданската война в Испания.

6.         Цветко (Цеко) Петров Лозарски – 30 годишен.  

            Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”.

            Секретар на РМС в с. Литаково.

7.         Васил Костов Лозарски – 22 годишен.

            Роден в с. Рашково, ятак на отряд „Чавдар”

8.         Петко Панчев Иванов – 42 годишен.

            Роден в с. Радотина, член на БКП, ятак на отряд „Чавдар”.

9.         Ангел Иванов Луканов – 22 годишен.

            Роден в с. Игнатица, член на РМС.

10.       Илия Пешев Иванов (Пешо/Лако) – 29 годишен.

            Роден в с. Рашково, партизанин, неуморният интендант на отряд „Чавдар”.

            Убит при опит да го арестуват в София.

11.       Димитра Михайлова Антова– 35 годишна.

            Родена в с. Рашково, член на РМС, ятак на отряд „Чавдар”.

 Предпочита самоубийството пред изтезанията в ареста – прави го на 18 март пред очите на собствените си деца и дошлите да я задържат полицаи.

12.       Михаил Антов Михайлов – 37 годишен.

            Роден в с. Рашково, член на РМС.

Интерниран в Поповско, прочита във вестника за самоубийството на съпругата си и          се хвърля от влака в тунера при гара Карлуково.

13. Петко Петров Пановски, с.Радотина, роден 1907, убит  1944г.

14.       Ангел Георгиев Алексиев – 42 годишен.

            Роден в с. Рашково, член на РМС, ятак на отряд „Чавдар”.

            Убит на 29 май 1944 година в местността Басерница.

15.       Цвета Влъчкова Павлова – 21 годишна.

            Родена в с. Рашково, член на РМС.

            Любовта към идеала и любимия човек я убиват на 9 август 1935 година в София.

16.       Борис Пешов Иванов – 21 годишен.

            Роден в с. Рашково, член на РМС, ятак на отряд „Чавдар”.

            Умира на 13 септември 1945 г.

Ваня Микова завърши доклада с думите „Тези смели български герои-антифашисти са различни по пол, възраст, образование, житейски опит, но тях ги обединява нещо светло, голямо, силно и чисто – жаждата за свобода, социална справедливост, обичта към българския народ. Затова и днес отново се прекланяме пред техния подвиг и саможертва“.

Таня Банкова в ролята на рецитатор събуди у присъстващите чувства на състрадание и гордост към героите.

За твойта участ, майко, те се биха

и всеки в боевете беше пръв.

и твоя път навеки осветиха

с пожарите на младата си кръв.

В затвори, по стрелбище, под бесила,

по дебри, по рътлини, по бърда –

те паднаха за тебе, майко мила,

за тебе и твойта Свобода!

Не се срамувам цвете да положа

пред паметта от камък,

в бронз ръка извила,

да сложа върху листа

стих тревожен,

да Ви го кажа тук,

на Братската могила!

Приятели къде сте. И къде е

бунтовната Ви песен.

свободни ли сте повече, кажете

лягате ли си спокойни вечер;

Преди поеми пишеха се лесно

и всички пееха „Шумете, дебри . . .”

А пак е нужен глас и тон за

песен„.

2 thoughts on “77 г от разстрела на партизани и ятаци в м.“Брезовица“ отбелязаха днес социалисти от община Ботевград

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.